Тортелони с рикота и спанак в сметанов сос

Вече две седмици съм в Италия и постоянно се чудя как е станало така, че италианската кухня уж се води за една от най-вкусните на света, а повечето от ястията, които съм опитала в ресторантите на Торино и околните градчета, изобщо не впечатляват с вкусовите си качества. Може би не съм избрала правилния район на Италия или не подбирам правилните ресторанти. Или пък правилната храна, защото приятелите ми италианци споделят, че в различните региони на Италия различни ястие могат да се определят като местен специалитет и няма друг регион, в който да правят съответното ястие така добре.

Е, явно Торино не е градът нито на пицата, нито на пастата. Колегите ми от Торино споделят, че местният специалитет на Торино е сладоледът, в този град за първи път в Италия били започнали да правят сладолед. Или поне така казват местните, но и те признават, че това не бил особено известен факт нито в Италия, нито по света.

Въпреки не особено топлите ноемврийски температури, няма да пропусна да похапна и сладолед, но тъй като съм вече доста разочарована от леко безвкусната храна по заведенията, реших, че ще си приготвя обяда вкъщи. Ако може хотелче тип жилищен блок с минимални условия за готвене да се определи като “вкъщи”.

Избрах си тортелони, пълнени с рикота и спанак. Тортелоните всъщност са по-големият брат на тортелините – паста под формата на вързопчета, напълнени с някаква плънка. Разликата с по-известните в България тортелини е само в размера – тортелоните са по-големи. Най-често плънката, с която се пълнят тортелоните в Италия, е комбинация от спанак и местното сирене рикота, което може да се намери и в големите супермаркети в България.

Пускам рецептата тук най-вече поради факта, че импровизираният ми сметанов сос тип от нищо нещо (или как да опразним хладилника от застоялите се продукти), който приготвих с минимума налични продукти и подправки, се получи много добро допълнение към пастата.

Продукти:

една кутия (250 гр.) тортелони с рикота и спанак

1 с.л. олио

100 мл. готварска сметана

2-3 лъжици прясно мляко

настърган пармезан или друго сирене

сол

Начин на приготвяне:

Тортелоните се сваряват според указанията на опаковката. Моите указания бяха на италиански, но имаше картинка с цифрички, индикиращи времето на варене.

Най-важното при приготвянето на паста е да се постави пастата във вече вряща вода и да се изпълнят горе-долу точно указанията за време на варене. Аз малко удължих времето за варене, тъй като италианците предпочитат пастата леко недосварена и прецених, че ако спазя времето за варене, указано на опаковката на продукта, мога да остана леко разочарована от резултата.

Докато ми се вареше пастата приготвих и сметанов сос, с който да залея тортелоните.

В малка тенджерка сипах лъжица олио и сложих съда на котлона на ниска степен.

Добавих към олиото готварската сметана и щипка сол, като разбърквах соса постоянно.

Изсипах в съда със сметаната настъргано на дребно сирене – в моя случай беше комбинация от няколко вида сирена с преобладаваща част пармезан. Продължих да бъркам сместта постоянно.

Посредно добавих 2-3 лъжици прясно мляко към соса, тъй като ми се стори, че е станал доста гъст.

Като времеви ориентир за приготвянето на соса мога да кажа, че отне не повече от 5 минути.

В интерес на истината, ако бях в България, където имам доста по-добри условия за готвене (най-малкото разнообразни подправки и базови продукти, които винаги са налични в кухнята), бих добавила към сметановото сосче бяло вино, черен пипер и малко чесън. Но дори и без тези допълнения този базов вариант на сметанов сос се получи чудесно допълнение към пастата.

Сервирах тортелините със сметановия сос и добавих върху тях още малко настъргано сиренце.

А за да бъде по-здравословен и пъстър обядът, не пропуснах да направя и голяма салата от крехка маруля и листенца от радикио (зеленчук от семейството на цикорията, който в последните 10 години тъпо и упорито наричах радичио, добре, че в Италия ме светнаха тази сложна дума radicchio как се произнася).

След този сериозен обяд май вечеря няма да ми е необходима, но може би е време да проверя колко е вкусен италианският сладолед.

В случай че тази рецепта Ви е харесала или намирате блога ми за интересен/полезен, може да посетите и харесате страницата Пътеводител на галактическия кулинар във фейсбук, за да получавате информация за най-новите публикувани тук рецепти.