Сангрия

Само няколко дни ни делят от един от любимите ми празници – Трифон Зарезан. Освен че е празникът на виното, е и именният ден на баща ми. Вкъщи започнахме да се черпим по този повод няколко дни предварително (защото няма да е особено красиво да кажа, че започнахме да се черпим за Трифон Зарезан няколко години предварително). Така или иначе днешното ми предложение е една много характерна напитка за региона на Испания и Португалия, която се сервира обикновено в жегата за разхлаждане. Но не виждам никаква пречка, в случай че празнувате Трифон Зарезан с компания приятели, да ги изненадате приятно с купа сангрия – кана е малко :).

Сангрията е много приятен коктейл, в чиято основа стоят виното (в повечето случаи червено, по-рядко бяло), нарязаните плодове – цитруси и други, нещо сладко – захар, мед или пък сок от портокал, малко бренди (може и друг алкохол – напр. ром или шампанско) и малко газирана вода, която обаче не е задължителна съставка. Рецептите са толкова многобройни, че няма как да се обобщят в една публикация. Тук ще опиша само основните принципи за комбиниране на продуктите и направата на сангрията и ще дам моята вариация на рецептата, изготвена в зависимост от наличните вкъщи съставки.

Продукти:

750 мл. вино

50 мл. бренди (един от видовете бренди е конякът, може да ползвате какъвто коняк имате под ръка)

300 мл. сок от портокал

1 портокал

1 лимон

1 ябълка

100-200 мл. газирана вода (ако не обичате газирани коктейли, я пропуснете – испанците много често пият виното с газирана вода, така че за тях тази съставка е сравнително типична)

лед

Начин на приготвяне:

Приготовлението на сангрията обичайно започва няколко часа (може и цяло денонощие) преди времето за сервирането й.

Плодовете се измиват и се нарязват. Преди да кажа как се режат плодовете, нека да обясня какви може да са те – най-често за сангрия се ползват портокали, лимони, лайм, праскови, ябълки, круши, ананас, грозде, ягоди, киви, пъпеш, горски плодове и манго. Има два варианта за рязане – единият е всички плодове да се нарежат на дребни кубчета, а другият е цитрусите да са на кръгчета или полумесеци , ябълките и крушите на големи и тънки резени. Аз предпочитам вторият вариант – на по-едри парчета – по-удобни са за хапване.

След като плодовете се нарежат, те се поставят в голяма купа и се заливат с виното, брендито и портокаловия сок. Сместа се слага в хладилника за няколко часа, за да се изстуди и за да може ароматите и вкусовете на всички съставки да се смесят добре. Вместо портокалов сок може да използвате друга съставка, която да подслади сместа – например захар или мед.

Говорейки за сангрия, често споменавам Испания – вероятно защото вече доста години уча испански и посещавам от време на време държавата, но всъщност сангрията е по-скоро португалско питие, въпреки че се консумира изключително активно в Испания, а и в много други испаноговорящи страни. Понякога испанците слагат и малко индийско орехче в сангрията. В Португалия пък може да ви сервират питието с малко канела.

Ако не използвате портокалов сок за подслаждане на питието, а например ползвате захар, може да разтопите в съд на котлона няколко лъжици захар с няколко лъжици вода и след като захарта се разтвори във водата, изключвате котлона и добавете 50 мл. от виното и 50 мл. бренди в сместа. Щом изстине, добавете захарната смес в купата при плодовете и другата част от виното. Вместо да ползвате комбинация от портокалов сок и газирана вода за направата на сангрия, може да пробвате директно с напитка от типа на фанта или миринда – хем са сладки, хем са газирани (макар че пиенето на кола, фанта и другите сладки газирани напитки за мен е изключително вредно, поради факта, че те съдържат почти само захари и всякакви вредни оцветители, подсладители и консерванти). Но в крайна сметка това е въпрос на личен избор на всеки.

Трябва да имате предвид, че ако слагате газирана съставка в сангрията – например газирана вода или газирано сладко безалкохолно, трябва да ги добавите непосредствено преди сервиране на напитката заедно с леда, а не да ги изсипвате при останалите съставки няколко часа предварително.

Обичайно по тапас баровете в Испания (тапас е събирателна дума за малките мезенца, които испанците си боцкат, докато пият вино или бира в бара) сервират сангрията в голяма кана, доста често с лъжица с дълга дръжка в нея, за да може клиентите да си сипват и от плодовете.

Обичайно след две кани сангрия, като се вземе предвид жегата в Испания, си тръгваш трудно от бара. Но в крайна сметка човек трябва да се наслади качествено на всичко прекрасно. А сангрията е достатъчно свежо и вкусно питие и не бива да се пропуска. Ако го приготвите за Трифон Зарезан, макар да сме в средата на февруари, ще почувствате свежото купонджийско настроение, така характерно за летните нощи в Испания и Португалия. Да ви е сладко и наздраве!

В случай че тази рецепта Ви е харесала или намирате блога ми за интересен/полезен, може да посетите и харесате страницата Пътеводител на галактическия кулинар във фейсбук, за да получавате информация за най-новите публикувани тук рецепти.